The CatastropheChapter 1"Clear the

The Catastrophe
Chapter 1
"Clear the lulla!" was the general cry on a bright December afternoon, when all the boys and girls of Harmony Village were out enjoying the first good snow оf the season. Up and down three long coasts they went as fast as legs and sleds could carry them. One smooth path led into the meadow, and here the little folk congregated: there was a group of lads and lasses sitting or leaning on a fence to rest after an exciting race, and, as they reposed, they amused themselves with criticising their mates.
"Here comes Frank Minot, looking as solemn as a judge," cried one, as a tall fellow of sixteen spun by, with a keen sparkle of the eyes, fixed on the distant goal with a do-or-die expression.
"Here’s Molly Loo and Little Boo," sang out another; and down came a girl with flying hair, carrying a small boy behind her, so fat that his short legs stuck out from the sides, and his round face looked over her shoulder like a full moon.
"There's Gus Burton; doesn't he go it?" and such a very long boy whizzed by, that it looked almost as if his heels were at the top of hill when his head was at the bottom!
"Hurrah for Ed Devlin!" and a general shout greeted a sweet-faced lad with a laugh on his lips, a fine colour on his brown cheeks, and a gay word for every girl he passed.
"Laura and Lotty keep to the safe coast into the meadow, and Molly Loo is the only girl that dares to try this long one to the pond. I wouldn't for the world; the ice can’t be strong yet, though it is cold enough to freeze one's nose off," said a timid damsel, who sat hugging a post and screaming whenever a mischievous lad shook the fence.
"No, she isn't. Here’s Jack and Jill going like fury."
"Clear the track for jolly Jack!" sang the boys, who had rhymes and nicknames for nearly everyone.
Down come a gay red sled, bearing a boy who seemed all smile and sunshine, so white were his teeth, so golden was his hair, so bright and happy his whole air. Behind him clung a girl, with black eyes and hair, cheeks as red as her hood, and a face full of fun and sparkle, as she waved Jack's blue tippet like a banner with one hand, and held on with the other.
"Jill goes wherever Jack does, and he lets her. He’s such a good-natured chap, he can't say No.''
"To a girl," slyly added one of the boys, who had wished to borrow the red sled, and had been politely refused because Jill wanted it.
"He's the nicest boy in the world, for he never gets mad," said the timid young lady, recalling the many times Jack had shielded her from the terrors which beset her path to school, in the shape of cows, dogs, and boys who made faces and called her 'Fraid cat'.
"He doesn't dare to get mad with Jill, for she'd take his head off in two minutes if he did," growled Joe Flint.
"She wouldn't! She's a dear! You needn't sniff at her because she is poor. She's ever so much brighter than you are, or she wouldn't always be at the head of your class, old Joe," cried the girls, standing by their friend with a unanimity which proved what a favourite she was.
Joe subsided with as scornful a curl to his nose as its chilly state permitted, and Merry Grant introduced a subject of general interest by asking abruptly: "Who is going to the candy-scrape tonight?"
"All of us, Frank invited the whole set, and we shall have a tiptop time. We always do at the Minots'," cried Sue, the timid trembler.
"Jack said there was a barrel of molasses in the house, so there would be enough for all to eat and some to carry away. They know how to do things handsomely,” and the speaker licked his lips, as if already tasting the feast in store for him.
"Mrs Minot is a mother worth having," said Molly Loo, coming up with Boo on the sled; and she knew what it was to need a mother, for she had none, and tried to care for the little brother with maternal love and patience.
"She is just as sweet as she can be!" declared Merry, enthusiastically.

Результаты (болгарский) 3:

катастрофатаглава 1"направете lulla!"беше генерал плача на светло, декември следобед, когато всички момчета и момичета от селото са се хармония първата добра сняг о за сезона.нагоре и надолу, три дълги брегове са толкова бързо, колкото краката и шейни може да ги нося.една гладка пътека води към ливадата, а малките хора се тълпеше: имаше една група мъже и жени седнали или се на оградата да почиват след вълнуващо състезание, и като те reposed, те самите се с критикуват своите."франк идва мино, изглеждащ като тържествено като съдия, плаках, като висок мъж на 16 и от, с добър блясък в очите, определени в далечна цел със смъртоносен израз."тук е моли" и малката бу "санг друг; и дойде едно момиче с летящи коса, носи малка момче зад нея, толкова дебел, че късите крака си от страни, и кръглата му изглеждаше над рамото й като пълнолуние."ето го гас бъртън; не отиде?"и много дълго момче не от, това изглеждаше, сякаш петите му са на върха на хълма, когато главата му е на дъното!"ура за ед девлин!"и викат "една сладка момче с усмивка на устните си, хубав цвят кафявата му бузки, и гей дума за всяко момиче, той почина."лора и ля - ти" да сейфа бряг на ливадата и моли лу е единственото момиче, с което се осмелява да опитам това дълго до езерото.- за нищо на света, ледът не може да бъде силен, въпреки, че това е достатъчно студено, за да замразя една носа, "каза свенлива девойка, която седеше прегръщаш пост и крещеше, когато палаво момче разтърси оградата."не, не е. тук е джак и джил като гняв.""освободете пистата за веселия джак!"санг момчетата, които се римува и прякори за почти всички.долу, хайде, гей червена шейна с момче, което изглежда усмивка и слънце, и бели бяха зъбите му и златни беше косата му, толкова весела и щастлива целия въздух.зад него се момиче, с черни очи и коса бузи като червено като качулка и лицето на забавлението и блясък, като махна джак е синьо типет като плакат с една ръка, и държеше с другите."джил е с джак и той я остави.той е толкова добър човек, той не може да каже не. ""момиче," тайно добави едно от момчетата, които искахме да взема червената шейна, и беше учтиво отказа, защото искаше това."той е най - милото момче на света, за да не се ядоса," каза плахи, млада госпожице, аз много пъти, джак е защитена от ужаси, които в нея в училище, във формата на крави, кучета и момчета, които правят лица и й се обадих, боя се, че котката."той не смее да се ядосаш на джил, за да му откъсна главата на две минути, ако го е направил," ръмжеше джо флин."тя не би!тя е скъпа!не е нужно да подуши в нея, защото тя е бедна.тя е много по - умен от теб, или тя не винаги е в класа, стария джо! ", извика момичетата, стои на приятеля си с единодушие, което доказва какво любимата ми беше.джо спаднаха с пренебрежително с къдрици в носа му и студено състояние е разрешено и весела грант, въведени въпрос от общ интерес, като питам внезапно: "кой ще бонбони от тази вечер?""всички ни, франк покани целия комплект, и трябва да имаме чудесно време.ние винаги правим най - малките ",", извика сю, плахите прекъсвач.джак каза, че имало буре меласа в къщата, така че ще има достатъчно, за да ядеш и да нося.те знаят как да направят нещо щедро "и говорителя си облиза устните, сякаш вече е дегустация на празника в магазин за него."г - жа мино е майка си струва" моли ", идва с бу на шейната; и тя знаеше какво е да имат нужда от майка, тя имаше никой, и се опитах да се грижа за брат си с майчина любов и търпение."тя е толкова сладка, колкото може да бъде."обяви весела, ентусиазирано.