TEXT. A FRESHMAN'S EXPERIENCE From

TEXT. A FRESHMAN'S EXPERIENCE From "Daddy Long-Legs" by Jean Webster
[29.03.2014 6:44:56] zakirov197: The book "Daddy Long-Legs" by an American writer Jean Webster (1876-1916) is a novel written in the form of letters. The author of these letters, a young girl, Judy by name, writes them to her guardian, a rich man whom she has never seen.
Judy was brought up in an orphan asylum where her life was hard. The children were wholly dependent on charity. They were badly fed and had to wear other people's cast-off clothes. Judy was a very bright girl and when she finished school, her guardian sent her to college.
Judy feels very happy about it. She hopes to become a writer and pay back the money spent on her education by her guardian. About the latter the girl knows almost nothing: she knows that he is a very tall man. That is why she jokingly calls him Daddy Long-Legs.
This text is one of her letters giving us a glimpse of her early college impressions.
October, 25th
Dear Daddy Long-Legs,
College gets nicer and nicer, I like the girls and the teachers and the classes and the campus and the things to eat. We have ice-cream twice a week and we never have corn-meal mush.
The trouble with college is that you are expected to know such a lot of things you've never learned. It's very embarrassing at times. I made an awful mistake the first day. Somebody mentioned Maurice Maeterlinck, and I asked if she was a freshman. The joke has gone all over college.
Did you ever hear of Michaelangelo? He was a famous artist who lived in Italy in the Middle Ages. Everybody in English Literature seemed to know about him, and the whole class laughed because I thought he was an archangel. He sounds like an archangel, doesn't he?
But now, when the girls talk about the things that I never heard of, I just keep still and look them up in the encyclopedia. And anyway, I'm just as bright in class as any of the others, and brighter than some of them!
And you know, Daddy, I have a new unbreakable rule: never to study at night, no matter how many written reviews are coming in the morning. Instead, I read just plain books — I have to, you know, because there are eighteen blank years behind me. You wouldn't believe what an abyss of ignorance my mind is; I am just realizing the depths myself.
I never read "David Copperfield", or "Cinderella", or "lvanhoe", or "Alice in Wonderland", or "Robinson Crusoe", or "Jane Eyre". I didn't know that Henry the Eighth was married more than once or that Shelley was a poet. I didn't know that people used to be monkeys, or that George Eliot was a lady. I had never seen a picture of the "Mona Lisa" and (it's true but you won't believe it) I had never heard of Sherlock Holmes.
Now I know all of these things and a lot of others besides, but you can see how much I need to catch up.
November, 15th
Your five gold pieces were a surprise! I'm not used to receiving Christmas presents. Do you want to know what I bought with the money?
1. A silver watch to wear on my wrist and get me to recitations in time.
2. Matthew Arnold's poems.
3. A hot-water bottle.
4. A dictionary of synonyms (to enlarge my vocabulary).
5. (I don't much like to confess this last item, but I will.) A pair of silk stockings.
And now, Daddy, never say I don't tell all!
It was a very low motive, if you must know it, that prompted the silk stockings. Julia Pendleton, a sophomore, comes into my room to do geometry, and she sits crosslegged on the couch and wears silk stockings every night. But just wait — as soon as she gets back from vacation, I shall go in and sit on her couch in my silk stockings. You see the miserable creature that I am — but at least I'm honest; and you knew already, from my asylum record, that I wasn't perfect, didn't you?
But, Daddy, if you'd been dressed in checked ginghams all your life, you'd understand how I feel. And when I started to the high shool, I entered upon another period even worse than the checked ginghams. The poor box.6
You can't know how I feared appearing in school in those miserable poor-box dresses. I was perfectly sure to be put down in class next to the girl who first owned my dress, and she would whisper and giggle and point it out to the others.
To recapitulate (that's the way the English instructor begins every other sentence), I am very much obliged for my presents.
I really believe I've finished. Daddy. I've been writing this letter off and on for two days, and I fear by now you are bored.
But I've been so excited about those new adventures that I must talk to somebody, and you are the only one I know. If my letters bore you, you can always toss them into the waste-basket.
Good-bye, Daddy, I hope that you are feeling as happy as I am.
Yours ever, Judy.

Результаты (болгарский) 1:

ТЕКСТ. На ПЪРВОКУРСНИК ОПИТА от "Татко дълго-крака" от Жан Уебстър[29.03.2014 6:44:56] zakirov197: на книгата "татко дълго-крака" от един американски писател Жан Уебстър (1876-1916) е роман написан под формата на писма. Автор на тези писма, младо момиче, Джуди по име, пише ги да си настойник, един богат човек, когото тя никога не е виждал.Джуди е отраснал в сирак убежище, където Нейният живот е трудно. Децата са изцяло зависими от благотворителност. Те са зле хранени и трябваше да носят монолитен дрехи на други хора. Джуди е много ярко момиче и когато тя завърши училище, нейният пазител я изпратих в колеж.Джуди се чувства много щастлив за него. Тя се надява да стане писател и да плащат обратно парите, изразходвани за образованието си с нея настойник. За последното момичето знае почти нищо: тя знае, че той е много висок мъж. Ето защо тя шеговито го нарича татко дълго-крака.Този текст е едно от писмата си, давайки ни поглед впечатленията си началото колеж.Октомври, 25Скъпи татко дълго-крака,Колеж получава по-хубав и по-хубав, харесвам момичетата and учители и класове и колежа и неща за ядене. Ние имаме сладолед-два пъти в седмицата и никога не сме царевица храна Mush фурна.Проблемът с колеж е, че сте се очаква да се знае като много неща, които никога не сте научили. Това е много неудобно моменти. Направих ужасна грешка първия ден. Някой споменати Морис Метерлинк, и попитах дали тя е първокурсник. Вицът е отишло по целия колеж.Чухте ли някога на който Микеланджело? Той е бил известен художник, който живее в Италия през Средновековието. Всички в английската литература изглеждаше да се знае за него, и целият клас се смееше, защото мислех, че той е Архангел. Той звучи като Архангел, не той?Но сега, когато момичетата говорят за неща, които никога не чувал, аз просто държа все още и ги гледам в енциклопедията. И все пак, аз съм просто като ярка в клас, като някои от другите и по-ярка от някои от тях!И знаете ли, татко, аз имам ново нечуплив правило: никога няма да учи през нощта, без значение колко писмени коментари идват на сутринта. Вместо това, четох просто книги — аз имам да, знаете, защото има празни осемнадесетгодишна зад мен. Няма да повярвате какво един бездната на невежеството ми ум е; Просто съм осъзнавайки дълбините, себе си.Аз никога не чета "David Копърфилд", или "Пепеляшка", или "lvanhoe" или "Алиса в страната на чудесата", или "Робинзон Крузо" или "Джейн Еър". Не знаех, че Хенри осми е женен повече от веднъж или че Шели е поет. Не знаех, че хората използват да бъде маймуни, или че Джордж Елиът е дама. Никога не е виждал картина на "Мона Лиза" и (това е вярно, но вие няма да повярвам) никога не са чували за Шерлок Холмс.Сега знам, че всички тези неща и много други освен, но можете да видите колко много трябва да се изравнят.15-ти ноемвриВашият пет златни парчета са изненада! Аз не съм свикнал да получават коледни подаръци. Искате ли да знаете какво си купих с пари?1. A silver watch to wear on my wrist and get me to recitations in time.2. Matthew Arnold's poems.3. A hot-water bottle.4. A dictionary of synonyms (to enlarge my vocabulary).5. (I don't much like to confess this last item, but I will.) A pair of silk stockings.And now, Daddy, never say I don't tell all!It was a very low motive, if you must know it, that prompted the silk stockings. Julia Pendleton, a sophomore, comes into my room to do geometry, and she sits crosslegged on the couch and wears silk stockings every night. But just wait — as soon as she gets back from vacation, I shall go in and sit on her couch in my silk stockings. You see the miserable creature that I am — but at least I'm honest; and you knew already, from my asylum record, that I wasn't perfect, didn't you?But, Daddy, if you'd been dressed in checked ginghams all your life, you'd understand how I feel. And when I started to the high shool, I entered upon another period even worse than the checked ginghams. The poor box.6You can't know how I feared appearing in school in those miserable poor-box dresses. I was perfectly sure to be put down in class next to the girl who first owned my dress, and she would whisper and giggle and point it out to the others.To recapitulate (that's the way the English instructor begins every other sentence), I am very much obliged for my presents.I really believe I've finished. Daddy. I've been writing this letter off and on for two days, and I fear by now you are bored.But I've been so excited about those new adventures that I must talk to somebody, and you are the only one I know. If my letters bore you, you can always toss them into the waste-basket.Good-bye, Daddy, I hope that you are feeling as happy as I am.Yours ever, Judy.

Результаты (болгарский) 2:

ТЕКСТ. Първокурсник'S ОПИТ От "Daddy Long крака" от Жан Webster
[29.03.2014 06:44:56] zakirov197: Книгата "Daddy Long Legs"-от американски писател Жан Webster (1876-1916) е роман написан в форма на букви. Авторът на тези писма, едно младо момиче, Джуди по име, да ги пише, за да й настойник, един богат човек, когото никога не е виждал.
Джуди бе възпитан в сирак убежище, когато животът й беше трудно. Децата бяха изцяло зависими от благотворителност. Те бяха зле хранени и трябваше да носи отлети-свали дрехите на други хора. Джуди беше много ярък момиче и когато тя завърши училище, настойник я изпрати в колеж.
Джуди се чувства много щастлив от това. Тя се надява да стане писател и изплати парите, похарчени за образованието си, като й настойник. За последната момичето знае почти нищо: тя знае, че той е един много висок мъж. Ето защо тя шеговито го нарича татко Дълги крака.
Този текст е един от нейните писма, даващи ни един поглед на нейните ранни впечатления от колежа.
Октомври, 25-ти
Скъпи татко Дълги крака,
College получава по-хубави и по-хубави, обичам момичетата и учители и класове и кампуса и нещата, за да се хранят. Имаме сладолед два пъти седмично и ние никога не трябва царевично брашно каша.
Проблемът с колежа е, че от вас се очаква да знаете като много неща, които никога не сте научили. Това е много неудобно в пъти. Направих ужасна грешка на първия ден. Някой спомена Морис Метерлинк, и аз попитах дали тя е първокурсник. Шегата е отишло по целия колеж.
Чу ли някога на Микеланджело? Той е бил известен художник, който е живял в Италия през Средновековието. Всички в английска литература изглежда да се знае за него, и целия клас се засмя, защото си мислех, че е архангел. Той звучи като архангел, нали така?
Но сега, когато момичетата говорят за нещата, които никога не съм чувал, аз просто продължавай все още и да ги гледам в енциклопедията. И все пак, аз съм също толкова ярко в клас, както и да е от другите, и по-ярка, отколкото някои от тях!
И знаеш ли, татко, аз имам един нов нечуплив правило: никога да учат през нощта, без значение колко са написани мнения идва на сутринта. Вместо това, аз прочетох само обикновени книги - Имам да, знаете ли, защото там са осемнадесет празни години зад мен. Няма да повярвате какво мислите ми е бездна от невежество; Аз съм просто реализиране дълбините себе си.
Никога не съм се чете "Дейвид Копърфийлд", или "Пепеляшка", или "lvanhoe", или "Алиса в страната на чудесата", или "Робинзон Крузо", или "Джейн Еър". Не знаех, че Хенри Осми е бил женен повече от един път или че Шели беше поет. Не знаех, че хората използват, за да бъде маймуни, или че Джордж Елиът беше една дама. Никога не бях виждал снимка на "Мона Лиза" и (това е вярно, но вие няма да го повярвам) никога не бях чувал за Шерлок Холмс.
Сега знам всички тези неща и много други, освен, но можете да видите колко много трябва да навакса.
Ноември,
15-ти пет жълтици са изненада! Аз не съм се използва за получаване на коледни подаръци. Искате ли да знаете какво си купих с парите?
1. A сребро гледате да се носят на китката ми и ми се да рецитации във времето.
2. Стихотворения Матю Арнолд.
3. A грейка.
4. A синонимен речник (за уголемяване моя речник).
5. (Не много искал да призная, тази последна точка, но ще го направя.) Чифт копринени чорапи.
И сега, татко, никога не казвам аз не казвам на всички!
Това беше много ниска мотив, ако трябва да го знаеш , което подтикна копринените чорапи. Julia Пендълтън, второкурсник, влезе в стаята ми да правя геометрия, а тя седи с кръстосани крака на дивана и да носи копринени чорапи всяка вечер. Но просто изчакайте - веднага след като тя се върне от почивка, ще ида и да седне на дивана в моите копринени чорапи. Виждате ли окаяното същество, което съм - но поне съм честен; а ти знаеше вече, от моя рекорд в областта на убежището, че не съм съвършен, нали?
Но, татко, ако искате бил облечен в проверените ginghams през целия си живот, щеше да разбереш как се чувствам. И когато започнах да високото Училищно, влязох при друг срок, дори по-лошо от проверените ginghams. Лошото box.6
Вие не можете да знаете как се страхувах се появява в училище в тези мизерни рокли лошо кутия. Бях напълно сигурни, да се сложат в клас до момичето, което първо е собственост роклята ми, и тя ще бъде шепот и се кикотят и да го посоча на другите.
За да обобщя (това е начина на английски инструктор започва всяко друго изречение), I съм много задължен за моите подаръци.
Аз наистина вярвам, че съм свършил. Daddy. Пиша това писмо и го включете в продължение на два дни, и аз се боя от сега сте отегчени.
Но аз съм бил толкова развълнуван за тези нови приключения, че аз трябва да говоря с някого, и вие сте единственият, когото познавам. Ако писмата ми ти е бил записан, винаги можете да ги хвърля в отпадъчните коша.
Довиждане, татко, аз се надявам, че вие се чувствате толкова щастливи, колкото съм аз.
Yours някога, Джуди.

Результаты (болгарский) 3:

Δεν μπορείτε;
αλλά, Μπαμπά, αν θέλετε ήταν ντυμένο με ελέγχεται ginghams όλα στη ζωή σας, θέλετε να καταλάβω πώς αισθάνομαι. Και όταν άρχισα να το υψηλό shool, εισέλθει σε μια άλλη περίοδο ακόμη χειρότερο από το επιλεγμένο ginghams. Η κακή θέση.6
δεν μπορείς να ξέρω πώς ο φόβος που περιλαμβάνονται στο σχολείο με τις άθλιες κακή-box φορέματα.